Защо някой да е щастлив да е приятел с мен

– Защо някой да е щастлив, че е приятел с мен?, попита ме Ени.
– Не зная какво би отговорил този „някой”. Но мога да кажа защо аз бих била щастлива да съм твоя приятелка. Искаш ли да чуеш?
– Да, кимнаха очите на Ени и преляха в сълзи.

Не ги избърсах с длани. Седнах до нея и я прегърнах с очи.

– Бих била щастлива да съм твоя приятелка, защото си момичето с най-грижовното, топло и нежно сърце, което познавам.
Защото танцуваме, играем, смеем се и плачем заедно.
Умееш да изслушваш и ми даваш мъдри съвети.
Мога да мечтая на глас с теб.
Не ме лъжеш и ти вярвам.
Питаш ме как съм.
Не отвръщаш на обидата с обида, а само с преглътнати сълзи.
Събуждаш се с усмивка всяка сутрин.
С теб се чувствам вълшебирана.
Оставяш бележки „Обичам те, мамо” в чантата ми,
бонбони „Рафаело” на нощното шкафче и цветя от пластилин из цялата къща.
Защото си Ени, кралицата на всичко и няма друга като теб.

Сълзите не спряха. Очите на Ени се опитаха да се усмихнат.

– Можеш ли да видиш всички тези прекрасни качества в себе си?, попитах.
– Да, каза тихичко Ени.
– Аз също ги виждам. Всеки ден. И се гордея с теб. А ако някой, та било то и най-добрата ти приятелка, не вижда тези качества у теб, то не заслужава да бъде щастлив да е твой приятел.

Не успях да изтрия горчивината у Ени след като „най-добрата“ й приятелка не й говореше с дни без дори да обясни защо. Не успях да я убедя да не пише 100 извинителни съобщения без да знае в какво е „обвинена“, а само за да спре наказателното мълчание.

Но направих всичко възможно да й покажа, че тя е ценна независимо от това дали някой й се сърди.
Не знаех дали думите ми са успели да върнат на Ени вярата в собствената й стойност. Докато един ден, след две години, я чух да дава съвет на друго дете –

„Няма нужда да се извиняваш за всичко, само за да не ти се сърди“.

Има смисъл.
От всеки разговор.
От всяка избърсана сълза.

Leave a Reply