- Мамо, вече имаш четири въглена за следващата Коледа, съобщава Ени.
- Леле, цели четири? Кога ги „спечелих“?
- Когато изкупи любимите ми улици в „Монополи“ и още няколко неща, уточнява Ени и допълва: Баба също има един въглен, защото ми каза: „Мързелана, поспалана, цял ден ходи по пижама“.
- Добре, ще внимавам повече през годината. Сега заспивай, че да не получиш и ти един въглен, заканвам се аз.
- О, аз нямам проблем с въглените. Те са ми полезни. Мога да рисувам с тях. Вие възрастните обаче не знаете какво да ги правите, усмихва се Ени.
Заспивам спокойна за нея.
Докато вижда въглените като възможност за рисуване,
а не повод за ядосване, животът ще е добър за нея.
Аз обаче имам още да уча.
Какво да правя с въглените в живота си?
Да не ги „печеля“ с купуване на чужди улици
или да се науча да рисувам с тях.
Рисунка с въглен “Сърце и планина”, Ени
