– Виж небето колко е красиво, подканя ме да вдигна поглед Ени.
– Ами… на мен не ми харесва, сиво и драматично е, отговарям и питам с какво на нея й харесва тази вечер.
– Опитвам се да намирам красивото във всичко, отговаря Ени.
– А как успяваш?
– Обръщам внимание на детайлите, мамо. Красотата е в детайлите. Като погледнеш небето, си казваш – някакво небе, с някакви цветове… Но когато се загледаш в детайлите,
виждаш всичките нюанси как са подредени и то става красиво. Детайлите правят небето по-красиво, усмихва се Ени.
Поглеждам нагоре отново. И започвам да виждам.
Зад сивите облаци откривам прасковено, в ъгъла – синьо, а по-нататък…
Детайлите правят небето. Замислям се.
А разговорите с дъщеря ми правят мен. По-щастлива.
